DSC01881[1]

Докато си вървиш по малката главна, радвайки се на хубавото време и разнообразните мероприятия за деца наоколо, чуваш музика. Забелязваш някакво струпване на хора около дълга зелена маса. Зад нея много млади хора с тениски в същото искрящо зелено правят сандвичи. Чуваш как някой се провиква: „Лееееед!”, друг от другата страна: „Някой да изхвърли боклууукааа!”.

След малко момчетата и момичетата започват да се шегуват помежду си. Един отзад забелязва поспрели се минувачи и надава вик: „Хооора, поеметеee - тука има хооора!”. Така де – всички сме хора! ;)

Едно момиче се обръща към приближаваща нейна приятелка: „Сааара, ела да си вземеш сандвич от мен!”. Ентусиазъм, музика, движение. Едни правят фрешове, смутита, сандвичи, други прибягват отляво и DSC01868отдясно, носейки продукти. Сред цялата тази динамика едно момче предлага: „Някой за селфи?”. Зелените около него се скупчват, правят физиономии за снимката и продължават по своя мравчи път. 

Кой каза, че днешните тийнейджъри били мързеливи?

В такава атмосфера премина Food Revolution денят, подкрепен от Toasty. Усещането за това, че има разлика, че се прави нещо хубаво за другите, струеше от всяко движение на младежите. Благодарение на тях хората разбраха какво е натурално смути (направено с плодове и мляко), че то всъщност им харесва и могат да си го правят вкъщи. Младите хора им напомниха усещането колко е хубаво да изпиеш един фреш в DSC018672горещото време или да хапнеш сандвич с пресни зеленчуци ... или пък една тоустина, пълна с леко задушени, още хрупкави моркови и чушки, чиято сочност прави пилешкото месце вътре особено вкусно; изобщо - всякакви идеи, които да потвърдят старата истина, че здравословното хранене може да бъде лесно и вкусно ... и е въпрос на избор.

Разговарям с една от работните пчелички, които жужат наоколо, на име Илиана. DSC01883Питам я дали се прави трудно здравословен сандвич. „Неее - отговаря тя,- лесно е, особено когато е за благотворителна кауза и настроението е добро!”. Петя споделя, че го прави за удовлетворение.

- Тук се чувствам по-добре, отколкото вкъщи, там щях да скролвам стената на facebook безпредметно.

Тя е раздавала флаери за събитието. Знам колко е кофти, когато някой ти откаже да вземе подадената хартийка. Интересно ми е как тя се е почувствала. Обяснява ми го като нещо съвсем простичко:

- Продължавам при другите – свикнах да ми отказват. Пробвам си късмета с някого другиго.

Питам я какво е научила от мероприятието. 

- Когато има желание за работа и добра организация - отговаря без да се замисля, - всичко може да се постигне. Смятам, че е хубаво, че младите хора имат желание, с колкото и малко да е, да променят света.

DSC01879 Ива е един от героите на мероприятието. Направи 200 кексчета, без да успее дори да ги опита. Тя обича да готви вкъщи и изпита много голямо удовлетворение, когато някой ú каже, че това е най-якото нещо, което е опитвал досега - “направо ми капи мед на сърцето”, добавя тя. Харесва ú при приготвянето на сандвичите това, че има контакт с хората. Чудя се дали опитът, придобит с организацията на мероприятието и обучението в Toasty, може да ú помогне. Тя ми дава отговор: „Ще ми помогне, защото се работи на много бързи обороти и с много хора. Ще знаеш какво е в ресторант – няма да се втурнеш неподготвен”.

DSC01869

  “Къде ли да гледам?” ;)

comments powered by Disqus